С два концерта – в Севлиево (21 май) и в София (28 май, зала „България”), Естрадно-духовият оркестър „Севлиево” с диригент Ангел Ангелски отбеляза своя полувековен юбилей. През десетилетията съставът се утвърди сред водещите духови формации у нас. Началото е на 1 юли 1960 г. Първият диригент е учителят по музика Димитър Вутов Лалов, с оркестъра работят още Димитър Костов, от 1979 Петър Кафетаров – кларинетист от габровския духов оркестър.
С идването на Ангел Ангелски през 1985 г. за оркестъра настъпва нов творчески етап. Ангелски успява да превърне оркестъра в професионална музикална институция, която се утвърждава сред водещите формации – а това са „златните” години на духовите оркестри в България, конкуренцията е трудна, но и стимулираща! С високите художествени и естетически цели, които си поставя Ангелски, са свързани и приобщаването и обучаването на десетки млади хора към музиката в Севлиево – през 1984 г. той сформира елитен ученически духов оркестър, създава музикална школа, мажоретен състав, от 1989 г. до 1995 г. по негова инициатива е организирана паралелка с усилено изучаване на музика. Днес в дейността на състава музикално-образователните концерти заемат важно място.
През 1990 г. Духовият оркестър е обединен със съществуващия до тогава Естраден оркестър – създава се Естрадно-духовият оркестър „Севлиево”. Определението „естрадно-духов” е изпълнено със съдържание. То слива пълнокръвно две изпълнителски практики и два на пръв поглед различни репертоарни потока, за да ги превърне в органично цяло. Ангелски извежда на сцената модел на актуален и необходим на музикантите и на широката публика състав, който се стреми към най-висок професионализъм, търси различни форми на изява, сътрудничество с изтъкнати български изпълнители и творци.
Няма да сгрешим, ако кажем, че вече 25 години синоним на Севлиевския оркестър е името на диригента Ангел Ангелски. Повярвали на неговия музикантски талант и професионална прозорливост, на умението му да воюва за общата кауза, подкрепени и от общинското ръководство в града, севлиевските музиканти триумфират и получават заслужено признание на българските и чуждестранните сцени. Творческата им дейност респектира с множеството реализирани концерти, със записите и снимките за БНР, БНТ и други електронни медии.
Една от тайните на успеха на Естрадно-духовия оркестър „Севлиево” е изумително богатият му репертоар. В него присъстват от класически и жанрови до джазови пиеси, поднесени в подходящ аранжимент. Сред тях достойно място имат и десетки заглавия от български композитори. Готовността им да работят със състава, да му поверят премиерата на своите произведения е израз не само на признание и доверие – севлиевският оркестър провокира творческото им въображение със своето майсторство, приобщава ги към музикалното изкуство на духовите оркестри, което въпреки проблематичността на времето, има своето място и трябва да бъде опазено.
Като гости в богатата на настроения и жанрово и стилово разнообразна юбилейна концертна програма се включиха: проф. Анатоли Кръстев – виолончело; певците Орлин Горанов и доц. Стефка Оникян; Антоний Гетов – саксофон; тенорът Пеньо Пирозов - солист на Националния музикален театър "Стефан Македонски"; водещите на известното предаване за фолклор "Иде нашенската музика" по БНТ 1, певците Даниел Спасов и Милен Иванов.
Присъствах на празничната вечер в зала „България”. Зад тази чудесна изява, която ще определя лаконично – многообразие и стил, стои постоянна сериозна работа с оркестъра и с неговите солисти – известните певици Нора Николаева, Христина Ботева и Клаудия Николова, които за пореден път станаха любимци на публиката, с чудесната Младежка бекграунд формация с ръководител Ваня Ангелска. Сред изпълнените произведения бяха: суингиращите ритми на марша Alte Kameraden („Стари другари” – муз. Канл Тейке) и представителната за всеки един оркестър сюита от мюзикъла на Ендрю Лоид Уебърн „Фантомът на операта” (аранж. Уорнър Берка, сол. Н. Николаева); огнените ритми на Карлос Сантана – Smooth („Гладко”) и класиката на Дж. Гершуин – „Човекът, когото обичам (аранж. Милчо Левиев, сол. Стефка Оникян); аранжиментите на народни песни на Христофор Раданов „Отдолу идат ергените” (сол. Христина Ботева) и „Моме Невено (сол. Д. Спасов и М. Иванов); популярни хитове и шлагери като „Гранада” на Аугостин Лара (аранж. Жул Леви) с покоряващото присъствие на П. Пирозов; „Моя страна, моя България” на Емил Димитров – предпочитан финален акорд на концертните програми на севлиевския оркестър. Изпълнената със сценичен блясък творба на Жул Леви „Погледни със смях назад” има и сантиментална стойност за севлиевските музиканти – талантлив творец и майстор оркестратор, Жул Леви създаде десетки ярки художествени произведения, които посвети на съставите, които обичаше – най-добрите! Севлиевският е един от тези, с които маестрото предпочиташе да работи.
В празничната жанрова картина фойерверкът бе виртуозният Концерт за виолончело и оркестър на Фридрих Гулда – рядък случай в музикалната литература на оригинална творба за виолончело и духов оркестър, ярка като образност, изпълнена майсторски с голям енергиен заряд от проф. Ан. Кръстев. Творбата разкри техническите възможности на състава в интерпретацията на големия концертен репертоар, който наред с жанровите пиеси винаги е присъствал в репертоара на духовите оркестри.
Юбилейният концерт е повод да честитим 50-годишнината на Естрадно-духовия оркестър „Севлиево” и 25-годишната диригентска дейност на Ангел Ангелски. Вярваме в бъдещето на състава и на неговия диригент!
